Хей, хей, хей. Пак съм аз. 
Какво мислите за момиче депресирано от факта, че е осиновена?
 Тя не осъзнава, че е в такова в положение. Имам в предвид още в началото тя не беше разбрана. Вместо тя да е обекта на внимание, обекта на внимание беше майка и. Тя ми е много близка приятелка и се тревожа за нея. Опитваше се майка и да е щастлива да е добре, но просто нещо от вътре започваше да я кара да прави неща които не иска. Започна да пуше, да пие слава богу не взима наркотици. Опита се да се самоубие като си нареже и вените. Но никой не обърна внимание. Питаха я защо и тя отговаряше "Ами така". Това беше отговорът и винаги. Но спря да ходи на училище. Не изведнъж, постепенно. Измисляше какви ли не неща само и само да я оставят, но самата тя не разбираше какво я тревожи отвътре. 
 Но преди няколко дни. Майка и и съобщи, че ако не ходи на училище ще я изключат. И ето ни до днешната дилема. Кое е правилно да отиде или да не отиде на училище? Разбира се, че ще кажете да отиде. Логично е. Но трябва да се замислим защо едно дело като осиновяването е причина тя да се разпадне на парченца. Защо тя не иска да си помогне? Или може би иска, но не иска да го покаже. Кажете ми според вас какво трябва да направи. Как да и помогна?


П.С.:Пишете в коментарите какво ви е мнението за блога ми. Как да го направя по-интересен и вълнуващ за вас?